Към любовта
Лети, не спирай, вихрена любов,
крилете въздух нощен да разпорят,
с надгробен клик на твоя ярък зов
вси земни божества ще отговарят:
лети, не спирай, вихрена любов!
Лети, не спирай, вихрена любов,
крилете въздух нощен да разпорят,
с надгробен клик на твоя ярък зов
вси земни божества ще отговарят:
лети, не спирай, вихрена любов!
Говорим тихо, когато говорим за любов.
А после се плъзгаме под завивката и се крием.
Отваряме щастието,
запечатваме го в буркани.
Процес на устойчивост и смелост,
за да издържим времето.
После любовта бавно пристъпва,
догонва ни и се губи,
като разреден въздух между тишината.
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.
...
На нас, чужденците, със поглед смутен
По шепа череши подаде.
И всеки въздъхна, от тебе пленен –
Зер бяхме и тримата млади…