До моето първо либе

Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.

Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз – вериги влачех,
та за една твоя усмивка
безумен аз света презирах
и чувства си в калта увирах! ...

Ах, тез песни и таз усмивка!
Кой глас ще ми викне, запее? -
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,
пък тогаз и сам ще запея -
що любя и за що милея!