Любов в буркани

Говорим тихо, когато говорим за любов.
А после се плъзгаме под завивката и се крием.
Отваряме щастието,
запечатваме го в буркани.
Процес на устойчивост и смелост,
за да издържим времето.
После любовта бавно пристъпва,
догонва ни и се губи,
като разреден въздух между тишината.

И докато сме се целували  в паузите,
след края  остава…нищо!
За това баба ми затваряше любовта в буркани,
за да има за зимата.
Консервираше я като кисели краставички.
Сега разбирам защо дядо пиеше любовта с ракия!

Стихотворението е предоставено от автора специално за този сайт. Благодарим!