Български автори

Елена Денева

Студено

Колко да е студено – минус тебе, не повече.
Другото няма значение. Другото просто е климат.
С лятото под езика си мълча. Пак ще пробвам
да си запаля огнището с мисълта, че те има.
A сигурно някъде вън още продават кибрити
малки момичета със посинели усти и петички.

Сигурно някъде има- точно къде не питай -
и магазин за надежда с две потънали в прах полички.
Сигурно скита се някъде един каещ се Кай. Без Герда.
Герда стои на топличко до съвестта си заспала.
Пробва короната ледена, но няма как да се огледа -
тихичко хлипа насън заради счупеното огледало.
Сигурно има някъде и люпилня за феникси,
сред пепелища на клади от приказни книги.
Няма да тръгвам да търся – още ми е студено.
Минус тебе, не повече. Но за премръзване стига.

 

Нищо лично

Това ли беше всичко?
Дали ще сме обичани?
Душата ни е лична.
Сърцата ни – арктически.
И умовете имат
едно и две на ум.
Отиват си любими
по-бързо от куршум.
Желаем страшно. Страстно.
Възмездие, отплата.
И падаме прекрасно
в краката на лъжата.
Живот. И други болести.
Чудесни и хронични!
Граматика и полюси.
И нищо твърде лично.

Search