Уча азбуката на любовта
и празнувам едновременно
и азбуката,
и любовта.

 

ПЕСЕН 2

                                      На майка ми

Възпявам дръвчето, което превива стебло

под тежестта на плода си.

Възпявам влюбения, който превива гръбнак,

за да целуне жената, която обича.

Възпявам детето, което си гледа в краката,

от страх да не стъпче калинка.

 

ПЕСЕН 3

Всяко стихотворение, написано на един дъх,

е плуване под вода.

Колко дълго ще издържа, без да дишам –

пита се авторът, докато пише въздуха.

Колко дълго ще издържа, без да дишам –

пита се читателят, докато пише автора.

Понякога се срещат, пляскат с опашки.

Тези гладки, бляскави тела под водата –

Атлантида.

 

ПЕСЕН 4

Любовта ни татуира. Събличаш тялото

и го разглеждаш като звездна карта.

Пътуваш без пътеводител. В пълен

мрак. Страхът от тъмното те кара всяка нощ

да татуираш любимата кожа с ново съзвездие.

След раздяла не поглеждаш към небето.

Сега там вече няма нищо, ясно е.

Защото всичко е безвъзвратно пренесено.