Жена ми...

Жена ми,

бъдещата ми жена

върви след красотата на декември.

Парчето борова гора сияе в нейното обятие,

морето ни обсажда, празник е.

Гадая в очертанията на скута

несигурните знаци, че едно дете е вече там,

напускам смесените чувства.

В предсърдията - лявото и дясното, сред камерите - дясната и лявата,

спокойно се развръща радостта,

бумти дихание.

Обич

Помня този човек,
раната му като кораб,
корабът му като завивка,
завивката му като мочурище,
мочурището като звезда
и звездата като рана.
Човек като човек.

Стихотворенията са предоставени от автора специално за този сайт. Благодарим!