Графика

Категоричен като графика,

чуплива като стъклопис:

Под покрива на общо лято

живеем с по един статив.

Мълча пред белите картони,

мълчиш пред тънкото стъкло.

Ах, ти рисуваш черни клони

на счупено от гръм дърво.

Аз – на короната му щъркел

в гнездо от слама и от кал.

Ти – тъмно слънцето нахвърляш.

Аз – ореол рисувам бял.

Тревата под дървото стене,

с игличките си те боде.

А моята трева зелена

цъфти и ме дели на две:

Едната моя половина

във твойта графика стои.

А твоето графично име

върху сърцето ми гори.

Стихотворението е предоставено от автора специално за този сайт. Благодарим!