Български автори

Владислав Христов

пътят към теб
минава през храсти и шубраци
между камъните в реката
където само тънко тяло 
може да се провре
или душа 
която е изстрадала

свити една в друга
лисиците заспиват
уморени са
в телата им
всеки мускул потрепва
като след дълга любовна нощ
проклинам човека
тихо крачещ 
към лисиците
с пушка в ръка
и снимка на децата си
вместо цвете на ревера

ние с теб сме стари любовници
всеки път белим до здраво телата си
това е дълга процедура
при която един от двамата 
унесен от монотонността
заспива в ръцете на другия

жената реже кимоното си
за да не събуди
спящата върху него котка
и ето жената е навреме
в покоите при своя мъж
той спи
прилича на котка 
върху кимоно

след кремиране

човек се събира в една урна

същият съд поема двама души

ако са били влюбени

влюбените имат леки кости

като птиците са

 

Стихотворението е предоставено от автора специално за този сайт. Благодарим!

Search