Български автори

Виолета Христова

Сутрешни подозрения 

 

Любовта е лепило,

не от този свят,

което поправя

счупените играчки.

Любов е сълзата,

заседнала в люспите

на лука -

люта, северна

и невзрачна...

Любов е и тази

вълшебна мравка,

която тича подир

своето любопитство...

Любов е,

да ме боли

твоето гърло

и жадно да вдишвам

сухите хрипове...

Любов е,

никой да няма грешна

реплика,

излишна дума,

която да те препъне...

Любов е всичко,

което се стича във

тебе -

любов е,

дори да прилича на

музика...

на истини всякакви,

на подозрителна

важност

или на сняг по перваза....

Любов е всъщност,

когато не искаш

друго,

затвориш очи...

и нищо не казваш.

 

Стихотворението е предоставено от автора специално за този сайт. Благодарим!

Search