Среща и разлъка

Сърцето бие – бързо върху коня!
Едва помислил, вече аз летя.
Люлее всичко вечер благосклонна
и спуща се от хребета нощта. ...

Но вече при разсънването младо
раздялата в сърцето ми горчи.
А в твоите целувки колко сладост,
и колко горест в моите очи!
Аз тръгвам. Ти в земята поглед свличаш
и вдигаш го, и влага свети там.
Какво блаженство е да си обичан,
какво блаженство да обичаш сам!

превод: Блага Димитрова