О, как на тоз житейски склон
по-нежно любим, по-суеверно…
Сияй, сияй, прощален рай -
любов последна в зора вечерна!

Полвин небе е в сянка, в зной
на запад само блуждай сияние -
поспри, поспри, ти, залез мой,
бъди, бъди, очарование!

превод Красимир Георгиев