Не ти ли пращаш всяка нощ това
лице да бди под моите ресници?
И бдиш без сън над моята глава,
и будиш дълго моите зеници?
Душата ти ли идва на лъчи
в потайните ми мисли и желания,
в лъжа и леност да ме уличи
и да измери моите деяния?

Не твоята любов над мене бди.
Уви, тя не е толкова голяма.
А моята любов до мен стои
на бодра стража, трепетна и няма.

Тя бди, додето ти отсъстваш тук,
далеч от мен и в близостта на друг.

превод Владимир Свинтила

Устата ѝ не са корали нежни;
очите ѝ не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не ѝ е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът ѝ не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът ѝ като арфа не звъни;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.

превод Валери Петров