Откъснах този стрък за тебе, моя мила,

цветецът му е блед, дъхът му няма сила,

а коренът му сбрал на този хълм висок

от водорасли дъх горчив във своя сок.

Тогава казах: „Чуй, нещастен стрък! В морето

очакваше те смърт — във бездната, където

изчезват и платна, и облаци дори;

съдбата ти смених; върху сърце умри,

вехни над женска гръд — над бездна по-голяма,

където свят е скрит, със свой живот и драма;

наместо в океан иди при любовта.“

...

превод Пенчо Симов