Ти не ме обичаш, не ме жалиш
може би съм малко некрасив?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.
Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни.
Колко устни помниш? И ръце?
Ти не ме обичаш, не ме жалиш
може би съм малко некрасив?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.
Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни.
Колко устни помниш? И ръце?
Във вятъра люлчина песен звучи.
Накланя се слънцето с топли очи.
Прегърбва се нивата, трудна от клас.
И ягода зрее под острия храст.
Земята от златни надежди тежи.
Девойко, какво си мечтаеш, кажи?
превод: Иван Теофилов
Коси – с отблясъка на ножа,
очите й са димна пещ. ...
Огромен, тежък кок се свие
и лунния й тил краси.
Тя може цяла да се скрие
в нощта на своите коси.
Сред бледнината й янтарна
избухва пурпурна уста,
победоносна и коварна -
с цвета фатален на кръвта.
превод: Григор Ленков
Не ти ли пращаш всяка нощ това
лице да бди под моите ресници?
И бдиш без сън над моята глава,
и будиш дълго моите зеници?
Душата ти ли идва на лъчи
в потайните ми мисли и желания,
в лъжа и леност да ме уличи
и да измери моите деяния?