На незнайсти мартември, изотникъде с любов,
скъпи уважаема мила, не е и важно
точно как, тъй като, честно казано, неготов
съм да си спомня дори чертите; не ваш, но
и ничий верен приятел ви пише от континент,
На незнайсти мартември, изотникъде с любов,
скъпи уважаема мила, не е и важно
точно как, тъй като, честно казано, неготов
съм да си спомня дори чертите; не ваш, но
и ничий верен приятел ви пише от континент,
Сърцето бие – бързо върху коня!
Едва помислил, вече аз летя.
Люлее всичко вечер благосклонна
и спуща се от хребета нощта. ...
Но вече при разсънването младо
раздялата в сърцето ми горчи.
А в твоите целувки колко сладост,
и колко горест в моите очи!
Аз тръгвам. Ти в земята поглед свличаш
и вдигаш го, и влага свети там.
Какво блаженство е да си обичан,
какво блаженство да обичаш сам!
превод: Блага Димитрова
... Слънцата ще изгряват и залязват...
Когато слънцето за нас залезне -
ще бъде нощ, за сън безкрайна нощ.
Хиляда пъти дай да те целуна
и после сто – и после пак хиляда...
И после, много хиляди щом станат,
ще ги размесим неброени,
та никой лош човек да не завиди,
че толкоз много са били
превод Борислав Георгиев
* * *
Цери ли се любов с лъжа красива!
Заблуда е, че се лекуват рани,
ако в гърдите твои изтерзани
под пепелта жив въглен се укрива. ...
О, ревност! Твоя свят те назовава
хазарт на любовта, за всички луди
димът на огъня и́ те създава.
Съсипан от любовните заблуди,
какво че някой в сън се отморява,
когато с крясък ревността го буди.
превод: Стоян Бакърджиев