Български автори

Иван Димитров

Любене

Ти си будистки храм в планинско езеро, любов моя,

водите ти са бездънни, облаците сияят, небето се

вглежда замечтано по теб и въздъхва, пролетен

цвят пада край лодката ми, когато минавам

през дървени двери, от които ме гледат двама

самураи. Прокарвам пръст по повърхността

на водата, как искам да плувам, да цопна

в недрата ти бистри, да крещя от студено,

да събудя в покоя безмълвен ума и сърцето.

Червените рибки плуват под древната дървена

статуя на будния Буда. Планините обграждат

със ехо и кикот зелено начало. Отражението на

дървото е по-истинско от самото дърво. Лодката

плава към теб, любов моя. И очите ми лъхат те

с дъх на дантели, с пясък от хубост, с пяна от

дните, в които не съм те сънувал. Но сега съм

пречистен и нов, и дете съм игриво, което

убива невинно риби и жаби, и змѝи към дъното

със камък завързва, с усмивка. А лодката плава

към теб, любов моя. Плава ли плава. И ето,

най-сетне аз стъпвам на твойта библейска

повърхност. Полюшквам се с ритъма с твойта

основа. В твойто предверие с длето в ръката

молитва за прошка изсичам. Обгръщам протяжно

изобилния храм като слънце планета. Обхождам

смирено своя край и начало. И галя със трепет

твоята дървена кожа. И вдъхвам вековния мирис,

във който се носят легенди просторни за световен

генезис. За моето раждане в твойта утроба. За твоето

раждане в моята мъжка утроба. И падам, с челото си

твоето дъно целувам. Мокря се, съхна, отварям вратата.

Навлизам във храма с поклон и прегръдка.

С пърхане. Срамежливо-безсрамен монах

с броеница из пръсти. Във въздуха носи се звън

на камбана. Носи се дъхаво твойто сияние.

И ритмично почукване на будистки учител.

И аз най-сетне притихвам, защото те има.

И лягам във твоето тяло, свещено

във него навлизам. Откривам себе си

вътре. Вътре колко намирам! Ти откриваш

се в мене. Вселени сме ние, кръжащи в

полет безумен, всевечен и преходен. Дзен

коани сме ние. Изграждащи всички сезони.

Пролет, лято, есен, зима и отново пролет.

И така до безкрая. И така – до началото.

 

Стихотворението е предоставено от автора специално за този сайт. Благодарим!

Search